Мина време от пребиваването ми в Англия и по специално в Шефилд, но още пазя чувствата и впечатленията си от тази седмица, която прекарах в студентската среда на дъщеря ми.
След като преживях туристическата обиколка на Лондон, пътуването от 4,5 часа до Шефилд и 8 часа сън, се озовах заобиколена от стари и съвременни сгради, които си съжителстваха прекрасно и са средата на студентите от Университета на Шефилд. Уточнявам, че става въпрос точно за този университет, защото в града има още един, много по–нов – Шефилд Халам.
 |
| Библиотеката "INFORMATION COMMONS" |
 |
| Катедралата на университета "Св. Георги" |
Ще се опитам да разкажа на кратко някои особености на този университет, които ме впечатлиха, и си мисля, че липсват в България. Няма да правя сравнения между двете системи на обучение, нито пък базите им, защото изобщо не може да става дума за това.
 |
| "ДИАМАНТ" – най–новата сграда на университета, струваща 81 милн. лири |
Идвайки тук, най–много исках да посетя библиотеките. Фактът, че имат три библиотеки, много ме впечатли, а това, че работят 24 часа, ме изуми направо. Кой, за Бога, ще стои по нощите на място, където няма възможност да си полегне, когато реши? Ами има, и то много, много хора. Моето отроче не е от тях, разбира се. Тя учи в стаята си в общежитието. Едната съквартирантка на Алекс, която прекара цялата нощ, учейки в библиотеката, ми каза, че там се стимулира повече, надъхва се, а и има някой да й помогне, ако се наложи.
Имах възможност да се убедя, че е точно така. Атмосферата е невероятна. Стотици хора насядали на дълги маси или в приятни кътчета на диванчета, разтворили пред себе си лаптопи и книги, навели глави, трупат знания и се подготвят за изпит. Като казвам стотици, не преувеличавам – на входа на едната библиотека има табло, на което се изписва във всеки един момент колко човека са влезли в дадена библиотека. В едната бяха над 900, а в другата над 1000. Това е един вид съревнование между различните библиотеки. Тъй като всеки влиза със студентската си карта, това дава възможност системата да засича броя им. Аз успях да вляза трудно и благодарение на Алекс и способностите й да убеждава.
Приятно ме изненада фактът, че библиотеката граничи с парка и от прозорците се вижда тази зеленина. Има и езеро с патици. Ако решиш да се разтовариш от четенето, спокойно си излизаш през вратата директно в парка. Оставяш си помагалата на мястото и специална бележка в колко часа ще се върнеш, но не повече от 45 минути ти се пази мястото. Тук храна не се внася.
 |
| Собственикът на вещите е в почивка :) |
 |
| Гледка от друг прозорец на библиотеката |
Тук са и рафтовете с учебници и всякаква необходима литература. Разделена е по специалности.
Ето и другите библиотеки. Важно е да се спомене, че има оформени помещения, според мен кабинки, защото са стъклени, за колективна работа. Различни групи студенти се събират, за да работят по общи проекти. Всичко е много приятно и уютно направено. Чувстваш се комфортно.
 |
| Секцията по японистика |
Другото, интересно за мен, беше начинът, по който се връщат учебниците. Няма човек, който да ти извади картон и да отбелязва, че е върната дадена книга. Слагаш я в машината, чекираш се със студентската си карата и готово.
Има хора, които стоят наоколо, но са там, за да ти помогнат, ако имаш нужда, и въобще не ти обръщат внимание. Един господин с голяма количка разнасяше книги по местата им, явно върнати днес.
Тази библиотека ми хареса най–много. Другите две бяха по–съвременни и като обзавеждане, и като атмосфера, и с много, много техника.
Значи, на разположение на студентите има безброй компютри в самите библиотеки. Всякаква техника, каквато им е необходима, могат да наемат безплатно и да ползват където и когато им е необходима.
 |
| В тези сейфчета има лаптопи. Можеш да си вземеш и да ползваш докато отремонтират твоя или, ако в момента нямаш в себе си, а ти е необходим. |
Друго интересно и впечатляващо за мен се оказа възможността да си заявиш книга през интернет. Подаваш искане, че ти е необходимо еди–кое–си четиво. Ако не е налично, го изискват от този, който го е взел, и го слагат в тази заличка. Рафтовете са по азбучен ред и лесно можеш да откриеш твоето име и заявеното от теб. Книгата те чака три дни, ако през това време не я вземеш, я махат от там.
Ето и другите библиотеки. Важно е да се спомене, че има оформени помещения, според мен кабинки, защото са стъклени, за колективна работа. Различни групи студенти се събират, за да работят по общи проекти. Всичко е много приятно и уютно направено. Чувстваш се комфортно.
 |
| Вход към библиотеката 2 |
 |
| Място за учене |
 |
| Зала за учене. Зад стъклата – лаборатория. |
 |
| И пак кътове за учене |
 |
| "ДИАМАНТ"–а отвътре |
 |
| Зала в "ДИАМАНТ"–а |
 |
| Помещение за колективна работа. |
 |
| Студентка си спеше направо върху масата. Отдъхват за малко и продължават да учат. Понякога не успяваш да си намериш място и затова, ако го имаш не го напускаш. |
 |
| И пак "кабина" за колективна работа |
 |
| Компютри за свободно ползване |
 |
| Изглед отгоре |
 |
| Учене, учене и пак учене |
 |
| Лаборатория |
На всички възможни места има поставени листовки, дипляни и всякакви рекламни материали. През ориентационната седмица Алекс беше събрала две чанти с такива брошури. Много се ядосвахме какви големи разходи се правят за реклама и какво прахосване на хартия е това.
 |
| Мястото на охраната |
 |
| И пак място за разговори |
