Дървото...

"Дървото е символ на живота, а неговите плодове - мъдростта." 

Много трудно открих сентенция за дървото, а уж в Google всичко се намирало. Жалкото е, че аз самата не знаех мъдра мисъл посветена на дървото, защото то наистина носи много символика в себе си. 

Както и повечето ми неща са обмисляни от дълго време, просто си стоят в главата ми и чакат някой да ги предизвика. Тази картичка не прави изключение. Тя е поредната от серия картички "Мъдри мисли и сентенции".

Картичкофуриите ми помогнаха със своето КФП 172 на "Крафт Фактори". Получи ми се добре картичката, точно както си я представях. Дано и на други да допадне и да я харесат, както аз си я харесвам.  

Въпреки, че картичката е по-скоро символична, от вътрешната страна оставих възможност за вписване на пожелание или нещо друго. Смятам, че ще подходяща за подарък при някой поводи свързани със семейството.

Включвам картичката :

http://cardsaddicted.blogspot.com/2013/06/172.html

 ХОХО

Картичка за JIJI

  От известно време имах идеята за серия картички с...(няма да кажа сега) и почерпката на JIJI ускори изработването на първата картичка. За сега не искам да разкривам подробности (нямам за цел да съм потайна, просто искам изненадата да е максимална), защото ще изпратя картичката лично на JIJI. 

  За да се включа в "почерпката" ще публикувам един фрагмент от картичката. Останалото ще покажа по-късно, когато пристигне при новата си притежателка. Много се надявам да хареса на JIJI и да я зарадва в този много щастлив и уморителен за нея момент.

  Ето и ъгълчето от картичката:

  П.П.  Ще редактирам тази публикация, когато стане възможно.

  Реших да не редактирам, а да допълня тази публикация със снимки от цялостната визия на картичката за JIJI. Тя вече е при нея и много си я харесва. Радвам се за това, защото пък на мен много ми допадат нейните творения. 

  Картичката е първата от серията картички "Мъдри мисли и сентенции" .

 ХОХО

Размислите на една тийнейджърка...моята дъщеря.

Писмо в бутилка. Изповедта на един егоист

  Един лекар завършва операцията си. Един адвокат печели делото си. Един пътешественик се завръща от приключението си. Но само последният има какво да разкаже. Неговото преживяване е мечта за много други - да отидеш, да видиш, да имаш какво да разкажеш.

            Но този пътешественик не е такъв човек. Той няма мечтата да обиколи света, да се похвали с това, което прави или има. Той е най-обикновен човек с късмет, който е получил възможност и се е възползвал от нея. Но определено има какво да сподели. Има опит и е готов да го предаде. И ще го направи чрез своето писмо в бутилка.

            Пътешественикът не очаква разказът му да обиколи света. Не вярва, че ще бъде намерен веднага или че изобщо ще бъде прочетен. Но той има нужда да го напише. За него този момент е от онези, в които нещата ти идват в повече и ако не стовариш от себе си част от тях не само че няма да можеш да продължиш да вървиш напред, но и ще затънеш в земята под тежестта им. И така пътешественикът написва в своето писмо следното:

            „Отидох, видях, но не мога да кажа, че победих. Получих възможност. Приех я. Но заради мен други не успяха да сбъднат мечтата си. Хора, които се нуждаят от това, да имат цел в живота, да я достигнат и да си поставят нова. А аз не съм от тези хора. Но моят егоизъм надделя и съжалявах. Но вече не.

            Когато видиш какво си спечелил, честно и почтено при това, не те интересува, че някой е щял да бъде по-щастлив да е на твое място. Изпитал си заслужено удоволствие. Получил си го без нищо в замяна. И всеки има право да ти завижда. Но не и да те съди. Ти си изживял най-великолепния момент от живота си, така че дори няма да бъде егоистично да го запазиш само за себе си.

            Така ще направя и аз. Няма да ви кажа какво видях. Един ден сами ще отидете и ще го видите. Не, това писмо не е моят разказ или моята автобиография. То е моята… наречете го изповед ако искате. Аз просто трябваше да стоваря малко угризения от себе си.

            Не знам кой си ти, който четеш това сега. Не знам дали ме познаваш или не. Дали знаеш моята история. Но съм сигурен, че и ти, както всеки един грешник от нас хората, си бил в плен на своя егоизъм поне веднъж. Че си наранил някого, дори и да е било съвсем малко, за своя собствена изгода. И после си имал всички тези угризения, които имах и аз в началото на своето пътешествие. Но когато се завърнеш, стъпиш на твърдата земя и стоиш така докато не почувстваш плътността и под краката си, чувствайки вече удовлетворение от това, което си преживял, което си изтърпял, ти ще забравиш всякакви чувства на угризение и ще се потопиш в егоизма си, вярвайки, че това не е нищо лошо, защото вече ще живееш от удовлетворението, което ти носи той.

            И ще бъдеш напълно прав. Защото да бъдеш егоист не е недъг. То е предимство. Предимство, което ще те калява докато не забравиш възможността да правиш каквито и да било компромиси, които не си заслужават. Докато не станеш коравосърдечен, но само до толкова, колкото ти е необходимо, за да живееш живота си както правилно, така и щастливо…”

            Кажи ми сега ти, който прочете това писмо, надявайки се на някаква интересна, дори пикантна, история, доволен ли си от това, което разбра? Или вече съжаляваш, че отдели малко от ценното си време, за да прочетеш изповедта на един егоист? Успя ли да познаеш себе си в него или ще продължаваш да се правиш на безкористен, докато някой не ти изкрещи в лицето колко си лош в действителност?

            Аз съжалявам, че написах това! Защото това не е изповедта на един пътешественик, предпочел себе си пред добротата. Това е моята история. Моето писмо в бутилка, с което искам да кажа на хората, че съзнавам колко лошо постъпвам с тях. Че съзнавам, а не, че съжалявам. Защото моят егоизъм е моето спасение. А аз искам да бъда спасена.

            „Откри ли себе си? Откри ли и мен? Не съжалявай и не ме съди! Ако не си толкова лош, колкото аз съм… Ще станеш…”

Притча за родители

Учителка  помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.

Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.

В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.

-Какво се е случило? - попитал той.

-Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.

"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: 

Превърни ме в телевизор! 

Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. 

Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. 

Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. 

Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.

Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. 

Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. 

Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.

Боже, не искам толкова много...

Искам само да живея, както живее всеки телевизор!"

-Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!

Баща и дъщеря

-Това е съчинението на нашия син .....