Заглавието ми не е шега. Картичката-мартеница, която ме измъчи много, отлетя като подарък за Баба Марта от едно семейство към друго. Трябваше да бъде хем мартенско, хем не съвсем класическо като Пижо и Пенда да речем. И затова след много размисъл ето какво се получи.
Две тагчета, по едно за дамата и господина. Силно се надявам да личи кое за кого е. :)
После ги прибрах в пликче, на което се опитах да пресъздам легендата за мартеницата.
Отзад на джобчето има още едно джебче, с още едно тагче, на което да се напише пожелание.
Това е първата ми Баба Мартенска картичка, И толкова се вдъхнових, че ме изби на поезия - нещо силно НЕхарактерно за мен. Но човек никога не знае от къде ще изскочи музата.
"Баба Марта бързала, мартенички вързала.
Бели и червени, като тагчета сътворени и в джобче съхранени..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар