Малките удоволствия в забързаното ми ежедневие: Лондон в един ден!

Разходка с оглеждане

Захванахме се /аз и дъщеря ми Алекс/ с това начинание с много ентусиазъм. Месеци преди това започнахме да обмисляме последователността и да предвиждаме времето, което ще ни е необходимо да посетим възможно най–много забележителности в Лондон.

Финалът се оказа опустошителен за нетренираните ни тела. Ако дори за момент бях предположила какво е да си турист в този град, без излишни средства за обществен транспорт или организирани посещения, никога нямаше да си помисля за подобно пътешествие. Сега обаче знам как трябва да се случват нещата, а именно – задължително си оставяш багажа на съхранение и тръгваш да бродиш със свободни ръце и рамене.

За щастие времето беше прекрасно като за Лондон.

***

Отлетяхме от София на време и кацнахме на LONDON LUTON, пак на време. Похвално за нискотарифната авиокомпания с която пътувахме. Сравнително бързо преминахме през една безкрайно дълга опашка за проверка на документите /ще си извадя паспорт за следващото пътуване, че те пропускат с предимство/, сдобихме се от автомат с билети за Victoria Coach Station и след продължително изчакване на автобус и 1 час и 30 минути по–късно се стоварихме в центъра на Лондон.

СОФИЯ

Някъде над Англия

Над Лондон

Кацане на Лутън

Очаквах да бъда силно впечатлена, да изпадна в културен шок от това толкова популярно място. Емиии... нищо такова не ми се случи. Вероятно защото месеци вече с Алекс се подготвяхме за това пътуване. Тя нон–стоп ми споделяше своите впечатления, разказваше ми всичко, каквото вижда и й се случва на това далечно място.

Първата ни цел беше една невероятна сладкарничка, в която се влюбих преди година, след като попаднах случайно на нея в интернет – "PEGGY PORSCHEN cakes". От тогава мечтаех да отида някой ден да я посетя. И този ден беше днес - 13 януари 2018 година. След като си направихме първата серия снимки, влязохме вътре, за да си купим от красивите сладки изкушения, които бях виждала на снимка.

На следващия ден решихме да хапнем тези красиви кексчета. И, о, чудо, ами те се оказаха само красиви. Вкусът беше като на полуфабрикат. Цената им надвишаваше многократно качеството. За първи път усетих ролята на красивото и рекламираното. По–късно установих същото и за други неща в Кралството. Похвално е как хората изкарват пари от всичко възможно само защото са се постарали.

Следващата ни цел беше Уестминстърската катедрала. Това беше първата църква, до която се спряхме. В последствие видях много, много църкви. И си направих безброй снимки. Но така и не си отговорих на въпроса защо са строили толкова много катедрали в Англия. Никъде не видях хора да влизат или излизат от тях. Вероятно на времето е било по–оживено в тях, но сега са само туристическа атракция.

На десет минути от Катедралата е Бъкингамският дворец. Място, което никой не пропуска да види, щом е в Лондон. Аз лично се надявах някой от кралското семейство да надигне завесата и да се мерне на прозореца. Е, не, естествено. Такова нещо да се случи точно на мен...Абсурд.

Бъкингамски дворец

Мемориалът Виктория

Готин пич с висока шапка

Характерните за Лондон таксита

Продължихме през прекрасния парк към „Хард Рок кафе“. Тук парковете са красиви и през зимата. Зелени са и дори тук–там се виждат цъфнали цветя и по някоя общителна катерица. Пътьом се щракнах пред Wellington Arch. Още една арка от многото. Тъй като не беше наша цел, не се поинтересувахме каква е точно. Англичаните са придобили способността от всеки камък да правят забележителност. Браво на тях, знаят как се печели.

Wellington Arch

„Хард Рок Кафе“ е мястото на Алекс. За първи път посети ресторант от американската верига в Будапеща и, когато започнахме да организираме пътуването до Лондон, тя пожела да го посети и тук. Така успя да се сдобие с втора тениска на веригата.

Следващата ни спирка по трасето беше "Музей на мадам Тюсо". Преди това си починахме и хапнахме в „Пица Хът“. Купихме си билетите за музея онлайн,за да избегнем опашката на място. И попаднахме на уникално място... Най–много се забавлявахме там.

Общ изглед от първата зала на музея

Прегърнах Брад Пит

Хванах Робърт Патисън за ръка

Алекс харесва Леонардо ди Каприо

...и естествено Джони Деп,
макар да не е в ролята на Капитан Джак Спароу

Хенри XIII – любим ми е сред английските владетели

Принцеса Даяна

STAR WARS

С любимеца на много жени Харисън Форд като Хан Соло

Ключова сцена от Междузвездни войни

Тези снимки са малка част от това, което видяхме и преживяхме в този уникален музей.

"Музея на мадам Тюсо" ни отне доста време и, като излязохме, вече се беше стъмнило. От тук на сетне вървяхме бързо, снимахме малко и охкахме повече. А имахме да направим най–големия преход за деня.

Към "БИГ БЕН" през Площад Трафалгар.

Удава ти се възможност, може и да е веднъж в живота, да посетиш тази известна часовникова кула, да чуеш как звучат камбаните на всеки кръгъл час и...тя е в ремонт. Това е то, късмет. Моят късмет.

Уестминстърското абатство

Позяпахме и "Лондонско око", което не работеше, но пък си светеше и беше красиво.

За край остана една забележителност, на която се бях спирала и гледала най–много в нета – "ТАУЪР БРИДЖ". Ще си призная, че в един момент бях готова да се откажа да го посетим, след като видях колко много трябва да вървим до там, а всичко ме болеше от умора. Но си имах Алекс, която никога не се отказва. И така се добрахме и до там.

На моста

Това беше финалът на нашата тур–обиколка. Първоначалните ни планове включваха да се върнем пеша до автогарата. Според Гугъл разстоянието се взима от пешеходец за час и половина. Ние нямаше да успеем и за два дни. Затова прежалихме парички за автобуса. Там пък попаднахме на азиатка, която отвори прозореца да се разхлажда, а ние буквално тракахме със зъби от студ. И така трябваше да изтърпим и тази неволя. В последствие установих, че отворените прозорци в градския транспорт са нещо нормално за местните. Според мен, термостатите на тези англичани изобщо не работят.

Това видяхме аз и Алекс в един ден. В края бяхме уморени и удовлетворени, че не се отказахме, че продължавахме и че много се забавлявахме. Забавлението секва при мисълта за 4 часа и 30 минути с автобус до Шефилд преди да усетим легло под изнурените си тела.

Ето още някой интересни снимки от случайни места: